Всеки християнин трябва да си даде, сам за себе си, отговор на въпросите:
- Обичам ли светлината,истината и любовта на Бога?
- Нося ли ги в сърцето и душата си?
- Нуждая ли се,търся ли ги,
ръководя ли се от тях и прилагам ли
ги в своя живот?
Във висшия,духовен свят на Господа всичко е фино,нежно,
прозрачно,открито и ясно,като нищо
не може да се скрие и запази в тайна
от другите същества,населяващи света на Светлината.Там общуването
е съвършено - мисловно,без говорна реч.Няма нито скрита изолация,нито
тайно усамотяване,а има единство,
сплотеност,защото взаимната връзка е постоянна,дори и да са отделени на известно разстояние,едни от други.
Това са белезите на светлината на Бога,в която се намират цялата чистота и пълнота на истината и любовта!
Между другото ще спомена,че мястото на най-черната тъмнина е владение на дявола.То е пълната противоположност на Божието царство - там властват най-измамните,лукаво-хитри,потайни,
вдъхващи ужасен страх,пакостни същества,изпълнени с ненавист,
гордост,ревностна завист и чудовищна омраза.От тях идват всички злини и страдания на земята, и всички илюзорни,вредни,гибелни внушения към човечеството.
Тези два свята са разделени от дълбока,непреодолима бездна.
Земният свят е смесен - има и от горния,и от долния свят, затова се явява като чистилище или по-точно, като училище за хората,където биха могли да се променят положително и да се извисят,чрез духа си, до Бога.
В земния ни живот денят се сменя с нощта,съответно светлината се сменя с тъмнината, циклично,закономерно.
Това подсказва,че в настоящия свят,в който живеем се срещат,за да ни въздействат две противоположни сили - на светлината и на мрака.До каква степен преобладава едното или другото в същността на човешкия индивид?Това е предопределено,в зависимост от принадлежността на духа ни,преди да се родим,но може да се промени,в зависимост от личния избор на всеки един от нас.Затова трябва да изберем спасителния път на Исус - Христовото учение,за да се осветим отвътре - духовно,като отстраним всички тъмни страни на характера си и повече не трябва да ги проявяваме!Така наречените светии,са онези истински християни,
които са доказвали на Господа постоянно, своята вярност към Него,прилагайки винаги на дело,в своя живот,с ума и сърцето си,правдата на Неговите закони,
основани върху светлината,истината
и любовта!Те ще видят лицето на Бога,защото имат чисти сърца.Той ще ги нарече свои чада,защото са се изявявали смело,като миролюбци,
обичащи и пазещи своя живот,и живота на ближните си.Бог ще ги надари щедро,според заслугите им,с дарбите на Своя Дух,включително и с пророческата дарба,понеже са вярвали и изпълнявали повелите, предадени им чрез устата на Божиите пророци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.