Translate

вторник, 29 април 2014 г.

Фалшивата вяра не носи спасение нито на този,нито на онзи свят!

След историческите промени,настъпили в края на септември 1989г.,в  България  се даде  зелен светофар на създаването на частни църкви от предприемчиви и влиятелни български богослови,които наименуваха с различни имена Христовата църква и започнаха частен бизнес с вярата на българина,стремейки се да привлекат към себе си все повече привърженици и симпатизанти.[Всъщност Христовата църква е само една с учението си  за Христос,Святия Дух и Бог Отец или така наречената Свята Троица.На това ни учи Библията.]Тези новосъздадени църкви бяха наречени секти от Българската източно-православна църква,поради протестантския си облик и влияние от чуждестранното мисионерство,което финансираше  и продължава да спонсорира и  до сега тяхната дейност,под строг контрол.В резултат на тяхната дейност, масово се проповядва и изучава  Божието слово,което е чудесно,а и проповедниците са добре подготвени богослови,които отлично се справят  по отношение на теорията,но всичко спира до тук,тъй като пасторите не могат да подпомагат гладуващите и бедстващите българи нито с храна, нито с пари или други неща от първа необходимост.Единственото нещо,което могат да предложат е духовна подкрепа и съчувствие към изпадналите  в крайна нужда, страдащи хора,които по обясними причини търсят помощ от техните църкви.На тази основа се създават: недоверие,отчуждение и вражди,които в крайна сметка отблъскват масово българите от тези църкви,тъй като там се  изисква плащането на месечен десятък от личния доход на всеки техен член,както повелява Библията.Бедните,безработни българи не са добре дошли в тези църкви,защото нямат никакъв доход  и не могат да плащат своята лепта.Единствено по тази причина някои пастори най-безцеремонно гонят от църквите си такива хора,изливайки презрението и злобата си открито срещу тях,с което влизат в противоречие с Христовото учение,което проповядват.Народът иска на дело да види загрижеността и любовта на църковните пастири към него,но понастоящем те могат само  да проповядват, без да могат да помагат  на нуждаещите се.Защо се стига до този парадокс,че тези,които трябва да проявяват Божията любов и Божията милост,стоят безучастно и възмутително спокойно, безразлични към този наболял проблем в България ?Не е ли крайно време американските и другите чуждестранни мисионери в България да направят така,както е у тях- в техните страни,за да може и българите да получават безплатна топла храна,както американските,английските,немските,австрийските,френските си Христови братя и сестри,а не да гладуват,докато умрат като улични псета,на които от съжаление им се подхвърля по някой гол кокал и то от дъжд на вятър?Нека тези чуждестранни мисионери да изпипат работата си докрай, така,че да отговаря напълно на  Божието учение!Нека Божието слово да бъде въплътено в живота на България не само на думи,но и чрез дела на Божия любов и истинско християнско състрадание!Само тогава българинът истински ще повярва в думите на Спасителя  и с радост редовно ще посещава Божиите църкви.Крайно време е да се помисли върху този крещящ проблем и да се променят нещата в положителна насока.Известно е,че ситият не вярва на гладния,затова Христос е учел,че никой богаташ няма да наследи Божието царство и е имал предвид точно това,че гладните си остават гладни и ненахранени от богатите,които пък били те и пастори, не чувстват духовната потребност да се отзовават на хорската мъка и нещастие,нито трайно,съвестно и качествено да помагат,без да отбиват номера си само с жалки жълти монети за милостиня,давана от време на време, от кумова срама.Такова поведение е унизително и подронва авторитета и вярата на каквато и да било Божия църква в България.Естествено,че фалшивата вяра не носи спасение нито на този,нито на онзи свят,но пълни джобовете на хитреците с много пари,за сметка на страдащите. В този дух съм написала стихотворението си:


   Христови  изпитания


Във всички времена,християните са били поругавани,
лъгани обиждани,манипулирани,
използвани,наранявани,
малтретирани,гонени,отхвърляни,осмивани,
оклеветявани,
преследвани,безработни,бедни,
гладни,унижавани.


Всички те са преминавали през Христовите изпитания
и са преживявали подобни на Неговите страдания.
Виждали са много неправди и несправедливости на света,
но с Божията помощ са се справяли с тежката си съдба.


Някои от тях са предпочитали отшелническия живот,
отдадени изцяло на общението и любовта си към Бог.
Други са Му служели в големи или малки манастири,
а трети са сеели семената на вярата като църковни пастири.


Така всеки,който е вярвал в Христос
и в зависимост от степента на своето духовно ниво,
е давал на хората от плодовете на своя труд,
развивайки в себе си Христовите добродетели и ум.


Понякога се срещали и двулични свещенослужители, за жалост.
Те не следвали Бога и не се стремели към святост.
Нищо не изпълнявали от това,което проповядвали,
а гордо поучавали другите и строго ги укорявали.


За опрощение на греховете си,на Бога се молели,
но след това отново да грешат продължавали.
Закоравелите им сърца от нищо не се смущавали
и с нещастието на ближния си цинично се забавлявали.

Често с тялото и кръвта Христови те се причестявали.
Така,чрез Господнята вечеря,гузната си съвест успокоявали,
след което пак хладки християни си оставали,
но със студено високомерие,достолепен вид си придавали.


На разкош и богатства,безгрижно се радвали.
На живота си щастливо и весело се наслаждавали.
Не искали нищо да дават.Единствено взимали.
Значението на Христовото учение  и църквата не разбирали.


С мъртвата си вяра,на вечен живот едва ли се надявали.
Престрували се на праведни.На вярващи си играели.
Професията им изисквала от тях благородни дела,
но те нямали духовната нагласа за това.


Бездушието им граничело с омраза,жестокост и суета.
Алчни сребролюбци,поклонници на царицата пара,
без капчица обич,внимание,хуманност и състрадание,
без разбиране и истинска съпричастност към човешкото страдание.


И днес,като вълци,някои отци или пастори нападат
и разкъсват своите овчици,вместо да ги бранят и пазят.
Лицемерни свещенослужители.Те за Христовата църква са съблазън.

Затова:”По делата ще ги познаете.”- мъдро Господ е казал.



Откъс от хвалението в ЕМЕЦ - Русе