Translate

петък, 23 май 2014 г.

СВИДЕТЕЛСТВА ОТ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС В МОЯ ЖИВОТ! - Част 3

  Много хора се обръщат за помощ към Бога,когато са в безнадеждно здравословно състояние и се надяват на чудо,с което Той да ги избави от болестите им.
В моя живот се случи точно обратното,защото аз бях здраво,жизнено,спокойно,тихо,дисциплинирано,послушно и добро дете.В детските ми години,когато започнах да се моля на Бога,нямаше никакво отчаяние,никаква причина да търся Неговата помощ.Имах добро семейство,което ме обграждаше с внимание и любов.Бях спокойна и щастлива.Имах добри другарчета,с които палувахме заедно.Всичко беше хубаво.Но в моята съдба Бог е предопределил да Го следвам и да Го слушам,още от най-ранна възраст.Аз имах духовните сетива,за да долавям присъствието на Божиите ангели около себе си,които ме пазеха,но не ги виждах в реалния свят,а само ги усещах.Сега си давам сметка,че това е причината,поради която бях толкова срамежлива пред публика.Бог ме държеше под око постоянно,но аз не се чувствах затормозена от това,а напротив ставаше ми по-леко на душата.Бог държеше моя късмет и направляваше събитията в моя живот,като пазеше живота и здравето ми.Затова в себе си съм имала от Неговата увереност,сила и смелост.Учителите и съучениците ми знаеха,че съм кротка и миролюбива по характер, и дори прекалено мълчалива.Никога не съм се сбивала с другарчетата си и имах много сговорчив характер,прекалено мек и отстъпчив.Истински ангел!Често ме питаха:”Ти от небето ли падна?”По този въпрос разбирах,че се отличавам от останалите с прекаления си идеализъм и честност.Душата ми сякаш живееше в друг,възвишен,чист,непорочен свят,който доминираше над материалния.Бях много злояда и насила ме тъпчеха с храна.Това ми тежеше,защото чувствах,че преяждам и организмът ми не желаеше толкова много храна.Но постоянно чувах:”Яж,яж!”от всичките ми роднини и най-вече от моята баба,затова се подчинявах и за да им угодя,се тъпчех с повече храна,отколкото ми беше необходимо.Добре,че изразходвах много енергия,спортувах,играех по цял ден,което предотврати прекаленото ми затлъстяване.
  
Аз,в чешка национална носия
Приложените мои снимки от детските и юношеските ми години,доказват истинността на думите ми.Аз действително бях едно щастливо и здраво дете,като се молех в застъпническа молитва за другите,нуждаещи се от Божията помощ и забравях да се моля за себе си и своите нужди,свързани с мечтите и желанията от моя детски свят.

Така е устроен моят характер,че първо мисля за другите:да им помогна с каквото мога,нещо добро да им дам,да ги зарадвам с нещо хубаво,с добра дума,красив подарък,обнадеждаващи думи на вяра ,любов и оптимизъм.Себе си винаги съм поставяла на последно място.Когато ме хвалеха учителите и ме даваха за пример на другите ученици по успеваемост в училище,аз вместо да се пъча от гордост,се свивах и навеждах глава срамежливо,чувствайки някакво неудобство,че ме хвалят.Бях много самокритична и взискателна към себе си и до сега запазих тези свои качества,които ми помагат да се развивам положително и да не се главозамайвам от постиженията си.Макар,че съм получавала много награди и отличия,никога не съм се считала за нещо повече от другите и с поведението съм доказвала,че съм обикновен човек,а не гений или някакво изключение.Няма никакво съмнение,че само Бог предопределя съдбата ни на тази земя,затова в Библията е казано,че мнозина са призвани от Господа,ала малцина са избрани от Него.Бог знае какви сме по характер още от нашето рождение.Животът ни на земята е едно голямо изпитание,чрез което доказваме себе си на дело пред Бога!

   Исус Христос е бил обикновен човек,който по нищо не се е отличавал от останалите хора с физическия си външен облик,въпреки,че е бил Божий син,притежаващ всички духовни дарби: Божия любов,силна вяра в Бога,пророчество; мигновено изцеляване на болните;гонене на зли духове;възкресяване на мъртвите;психолог,който добре познава човешката душа,характер и тяхното бъдещо проявление във времето;познавач на Божията истина,извън времевото пространство /за минало,настояще и бъдеще/,жертвоготовност в името на Бога,смиреност,послушание и вярност към Бога.

Всичко това идва от Духа,от Божествения свят,от Който всеки човек носи частица в себе си.И в зависимост до каква степен е развил духовността в себе си,се определят неговите дарби,които го доближават и оприличават на Исус Христос.

Има много свидетелства от Господа в моя живот,но ще споделя само най-ярките от тях,за които имам повече доказателства.Всичко,което описвам е самата истина и няма нищо фалшиво или недействително.



         Имах една роднина,която дълги години не можеше да има деца.Годините се нижеха неусетно и веднъж тя сподели голямата си мъка с мен,че желае да си роди дете.Аз се замислих над нейния проблем и дълго молих Бога да я благослови с рожба.Спомням си,че дори се разплаках от съчувствие към нея и молитвата ми беше много настоятелна,за да си роди тя здраво ,умно и добро детенце.Нейното отчаяние ми се беше предало и като че ли не хранех големи надежди да стане някакво чудо,но все пак продължих да се моля за нея.Бог даде веднага отговор и тя след една година роди едно много красиво момченце.Аз бях щастливо удивена на това чудо,което Господ сътвори.След още една година,същата жена забременя отново и ми сподели,че безплодието и е излекувано напълно,без помощта на лекарите,по естествен път.Аз бях морално удовлетворена,щастлива и доволна,че допринесох с Божията помощ тази моя роднина да има свои,рождени деца.Бог е чудесен!Слава на Бога!

Аз,с любимото си детско колело

С Божията помощ разбрах,че трябва да се оперирам спешно от апендицит в юношеската си възраст.Веднага постъпих в Болницата и се подложих на всички,необходими изследвания,предхождащи операцията.На една визитация ми казаха,че трябва да бъда изписана,тъй като нищо обезпокояващо не са открили в изследванията ми и не се налага да бъда оперирана,по тяхната лекарска преценка.Болките ми вдясно  в корема,бяха зачестили и алармираха за сериозни здравословни изменения.Бог ми даде увереност,сила и истина за нещата,свързани с болестта апандицит.Разбрах,че трябва да бъда оперирана незабавно,без никакво отлагане.Господ ми вдъхна кураж и тогава аз говорих с главния хирург и настоях пред него да бъда оперирана веднага.Не мога да ви опиша какво беше изумлението му,че едно малко момиче,в мое лице,настоява категорично да бъде оперирано.Лекарят си призна с усмивка,че съм първата пациентка,която го моли за операция.Повечето пациенти искали да избягат от операцията,която им предстояла в болницата,а аз съм го молела да ми бъда направена операцията.Това било нечувано до сега събитие,според думите на главния хирург.Добре си спомням,че той ме попита,защо настоявам  толкова много да се оперирам,а аз му отговорих,че съм убедена,че трябва да бъда оперирана веднага,без никакво отлагане.Накрая,след настоятелните ми увещания,лекарите се съгласиха да ме оперират,като ме убеждаваха,че тази операция е напълно излишна и ненужна,но ще ми я направят за мое успокоение и ще трае само петнадесет минути,с една местна упойка.Подготвяха ме психически,като ми казваха,че тъй както се вади зъб,така бързо и лесно ще ми оперират моя апендицит,много бързо и безболезнено.Но аз предусещах истината,че ми предстои операция на живот и смърт,и въпреки че си вдъхвах смелост,знаех,че идват изпитания в моя живот.В този момент си спомних за Исус Христос в Гетсиманската градина,когато кървава пот е бликала по кожата Му,от напрежението на предчувствието Му за предстоящите мъки,които Му предстоят да преживее и си помислих,че ми предстоят тежки и болезнени страдания от предстоящата ми операция,въпреки успокоенията на всички лекари-хирурзи.Още преди да ме отвори,хирургът,който ме оперираше се шегуваше,че аз съм била сензацията в болницата.След като направи разреза в корема ми и видя какво е положението ми,почувствах, че му се плачеше вече,а потта му изведнъж започна де се лее от напрежение.Даваше кратки указания на сестрата,с която работеха над мене,а аз бях в пълно съзнание,с една местна упойка в апендицита,така че чувах всичко,каквото ставаше на операционната маса.Прецених,по гласа на хирурга,че беше много изплашен и притеснен.Непрестанно казваше на сестрата да му попие потта по лицето.Това беше изпитание и за него,а беше много опитен лекар, с дългогодишна практика на хирург,завършил своето медицинско образование в Букурещ.Болките ми по време на операцията станаха много силни,нетърпими,остри,пронизващи,тъй като ме режеха на много места по червата ми,където нямаше упойка.Медицинският персонал не беше подготвен за усложненията,на които се натъкнаха по време на операцията ми,но не можеха да спрат операцията,защото състоянието ми нямаше да издържи отлагането на операцията за друг ден.Опитността на хирурга изигра своята положителна роля и той съобрази как правилно трябва да действа,за да ми запази живота.Но аз съм сигурна,че в този момент,Бог го е направлявал и го е съветвал как да действа.Биха ми втора местна упойка в корема,но и тя беше краткотрайна и слаба за силните болки,който налагаше операцията ми,тъй като ме оперираха не само на едно място,а на много места,из целия корем,по протежение на всичките ми черва и нямаше как да бъде упоен цялостно корема ми.Болките ми ставаха все по-ужасяващи,режещи,нетърпими,а мина много време,много повече от предварително предвидените петнадесет минути.Моите запаси от търпение и сила започнаха да се изчерпват,защото загубих много кръв,а операцията продължаваше ли,продължаваше и  краят и не се виждаше.Тогава аз започнах да крещя изнемощяла при всеки разрез на червата ми.С моите крясъци привлякох и други хирурзи,от съседните помещения,които дойдоха да видят какво става.Чувах ясно думите им,те се консултираха,относно моето състояние.След известно време операцията клонеше към своя край и точно,когато помислих,че мъките ми вече са свършили,се започнаха нови мъки – зашиването ми.От всеки,бод с иглата и конеца,минаващ през плътта ми,аз усещах много силно и болезнено,а шевовете бяха по целия ми корем,така че дълго продължиха тези мъчителни усещания.Когато свърши операцията бях толкова омаломощена от загубата на кръв и болките си,че виждах с отворени очи само бели облаци пред себе си.Докторите ме успокоиха,че това ще ми мине и зрението ми,ще се възстанови след няколко часа.На носилка ме пренесоха в болничната ми стая и ме положиха на леглото,но тъй като бях поела голямо количество от местната упойка ми стана много лошо и повече медикаменти с болкоуспокояващ ефект не получих.Попитах за часа и разбрах,че операцията ми е продължила пет часа.Не можех да повярвам,че пет часа съм издържала на такива силни болки.Следващите дни бяха изпълнени с още по-силни болки по целия корем,които бяха жива рана в мене и трябваше да зараснат всичките места,които бяха срязани,а те бяха много.В крайна сметка, операцията ми се оказа толкова сложна и опасна,че само Божието чудо ми е спасило живота.Макар, че преживях непоносимо-силни болки,сърцето ми издържа тежестта на операцията.Диагнозата впоследствие се оказа: израстъци,издънки на апендицита били усукали,като лиани червата ми по цялото протежение на корема ми,а не само вдясно.Това е причинявало затруднения в проходимостта на червата и малко време е оставало до пълното им запушване с летален изход.На по-късен етап,тази операция не би била успешна,затова моето настояване е било живото- спасяващо.Благодаря на Бога,че предвиди всичко това и ми помогна да премина през такова тежко изпитание смело и уверено,водена от Неговата мощна десница!Слава на Бога!