Много хора се обръщат за помощ към
Бога,когато са в безнадеждно здравословно състояние и се надяват на чудо,с
което Той да ги избави от болестите им.
В моя живот се случи точно обратното,защото аз бях здраво,жизнено,спокойно,тихо,дисциплинирано,послушно
и добро дете.В детските ми години,когато започнах да се моля на Бога,нямаше
никакво отчаяние,никаква причина да търся Неговата помощ.Имах добро семейство,което
ме обграждаше с внимание и любов.Бях спокойна и щастлива.Имах добри
другарчета,с които палувахме заедно.Всичко беше хубаво.Но в моята съдба Бог е
предопределил да Го следвам и да Го слушам,още от най-ранна възраст.Аз имах
духовните сетива,за да долавям присъствието на Божиите ангели около себе
си,които ме пазеха,но не ги виждах в реалния свят,а само ги усещах.Сега си
давам сметка,че това е причината,поради която бях толкова срамежлива пред
публика.Бог ме държеше под око постоянно,но аз не се чувствах затормозена от
това,а напротив ставаше ми по-леко на душата.Бог държеше моя късмет и
направляваше събитията в моя живот,като пазеше живота и здравето ми.Затова в
себе си съм имала от Неговата увереност,сила и смелост.Учителите и съучениците
ми знаеха,че съм кротка и миролюбива по характер, и дори прекалено мълчалива.Никога
не съм се сбивала с другарчетата си и имах много сговорчив характер,прекалено
мек и отстъпчив.Истински ангел!Често ме питаха:”Ти от небето ли падна?”По този въпрос разбирах,че се
отличавам от останалите с прекаления си идеализъм и честност.Душата ми сякаш
живееше в друг,възвишен,чист,непорочен свят,който доминираше над
материалния.Бях много злояда и насила ме тъпчеха с храна.Това ми тежеше,защото
чувствах,че преяждам и организмът ми не желаеше толкова много храна.Но
постоянно чувах:”Яж,яж!”от всичките ми роднини и най-вече от моята баба,затова
се подчинявах и за да им угодя,се тъпчех с повече храна,отколкото ми беше
необходимо.Добре,че изразходвах много енергия,спортувах,играех по цял ден,което
предотврати прекаленото ми затлъстяване.
Аз,в чешка национална носия |
Приложените мои снимки
от детските и юношеските ми години,доказват истинността на думите ми.Аз действително
бях едно щастливо и здраво дете,като се молех в застъпническа молитва за
другите,нуждаещи се от Божията помощ и забравях да се моля за себе си и своите
нужди,свързани с мечтите и желанията от моя детски свят.
Така е устроен моят
характер,че първо мисля за другите:да им помогна с каквото мога,нещо добро да
им дам,да ги зарадвам с нещо хубаво,с добра дума,красив подарък,обнадеждаващи
думи на вяра ,любов и оптимизъм.Себе си винаги съм поставяла на последно
място.Когато ме хвалеха учителите и ме даваха за пример на другите ученици по успеваемост
в училище,аз вместо да се пъча от гордост,се свивах и навеждах глава срамежливо,чувствайки
някакво неудобство,че ме хвалят.Бях много самокритична и взискателна към себе
си и до сега запазих тези свои качества,които ми помагат да се развивам
положително и да не се главозамайвам от постиженията си.Макар,че съм получавала
много награди и отличия,никога не съм се считала за нещо повече от другите и с
поведението съм доказвала,че съм обикновен човек,а не гений или някакво
изключение.Няма никакво съмнение,че само Бог предопределя съдбата ни на тази
земя,затова в Библията е казано,че мнозина са призвани от Господа,ала малцина
са избрани от Него.Бог знае какви сме по характер още от нашето рождение.Животът
ни на земята е едно голямо изпитание,чрез което доказваме себе си на дело пред
Бога!
Исус Христос е бил обикновен човек,който по
нищо не се е отличавал от останалите хора с физическия си външен
облик,въпреки,че е бил Божий син,притежаващ всички духовни дарби: Божия любов,силна
вяра в Бога,пророчество; мигновено изцеляване на болните;гонене на зли духове;възкресяване
на мъртвите;психолог,който добре познава човешката душа,характер и тяхното
бъдещо проявление във времето;познавач на Божията истина,извън времевото
пространство /за минало,настояще и бъдеще/,жертвоготовност в името на
Бога,смиреност,послушание и вярност към Бога.
Всичко това идва от
Духа,от Божествения свят,от Който всеки човек носи частица в себе си.И в
зависимост до каква степен е развил духовността в себе си,се определят неговите
дарби,които го доближават и оприличават на Исус Христос.
Има много свидетелства
от Господа в моя живот,но ще споделя само най-ярките от тях,за които имам
повече доказателства.Всичко,което описвам е самата истина и няма нищо фалшиво
или недействително.
Имах една
роднина,която дълги години не можеше да има деца.Годините се нижеха неусетно и
веднъж тя сподели голямата си мъка с мен,че желае да си роди дете.Аз се
замислих над нейния проблем и дълго молих Бога да я благослови с рожба.Спомням
си,че дори се разплаках от съчувствие към нея и молитвата ми беше много
настоятелна,за да си роди тя здраво ,умно и добро детенце.Нейното отчаяние ми
се беше предало и като че ли не хранех големи надежди да стане някакво чудо,но
все пак продължих да се моля за нея.Бог даде веднага отговор и тя след една
година роди едно много красиво момченце.Аз бях щастливо удивена на това
чудо,което Господ сътвори.След още една година,същата жена забременя отново и
ми сподели,че безплодието и е излекувано напълно,без помощта на лекарите,по
естествен път.Аз бях морално удовлетворена,щастлива и доволна,че допринесох с
Божията помощ тази моя роднина да има свои,рождени деца.Бог е чудесен!Слава на
Бога!