Translate

сряда, 29 октомври 2014 г.

Господ пази верните християни!

В моя живот съм имала много необикновени ситуации,в които Исус Христос се е намесвал по своя чудесен начин,за да ми помогне да запазя здравето и живота си невредими.Сещам се за много такива интересни случки и ще споделя някои от тях,като свидетелства от Господа.Ще започна с разказа си:

 НЕЩАСТЕН СЛУЧАЙ

        Още от невръстна детска възраст започнах да уча пиано и солфеж към детската музикална школа,която ме насърчаваше като изключително надарено музикално дете.Аз обаче си оставах срамежлива и дори много свита,кротка,послушна, и много дисциплинирана.Между другото искам да вметна,че и до днес запазих това притеснение от детските си години,и когато ме хвалят или награждават,аз се смалявам, и виновно навеждам глава надолу,защото за мен това не е от голямо значение.Зная,че славата принадлежи единствено на Бога!Удовлетворена  и истински щастлива съм,когато Му служа,изпълнявайки Неговата воля!
        Но нека да продължа с историята,която се случи с мен,когато бях на осем години.Една привечер се прибирах заедно с приятелката си Еленка,моя връстница,цигуларка,с която бяхме в една група по солфеж.С нея живеехме в една махала и редовно се прибирахме заедно след музикалните уроци в школата.До тук няма нищо необикновено.Искам да отбележа,че Елито ми допадаше много със своя благ и мил характер.Тя ми беше близка по светоусещане и темперамент,и не помня някога да сме се препирали с нея за нещо.Беше много добро и кротко момиченце,с което се разбирахме чудесно, и докато вървяхме към дома,обичахме да си говорим за много неща,а тя беше изключително интересен събеседник,когото уважавах и слушах с внимание винаги.И така, както обикновено двете с Елито излязохме от осветената сграда на Музикалното Училище навън,на двора,където беше се свечерило и тъй като нямаше изкуствено осветление там, се ориентирахме по светлината ,която идваше от вътре.Донякъде 
тази отразена светлина ни спасяваше от пълния мрак наоколо,но с отдалечаването ни от нея ставаше все по-тъмно и непрогледно.Точно тази тъмнина стана причина за нещастния случай,който сполетя моята спътничка.Бяхме навлезли в мрачната зона на двора,когато Елито изведнъж се сети ,че си е забравила учебника по солфеж под чина и ми каза,че ще се върне веднага обратно
в сградата да си го прибере.За да не се разкарвам и аз в мрака,тя ми предложи  да продължа пътя си към дома сама тази вечер.Аз с неохота се съгласих,защото за пръв път се случваше такова нещо,но от уважение към нея,приех да се подчиня на нейното желание,като си мислех колко е студено и неприятно времето навън,в контраст с отоплената отвътре сграда на Музикалното Училище.Това засили още повече желанието ми да се прибера по-бързо у дома.
По живо и по здраво се завърнах тази мразовита вечер.Благодарение на Божията помощ за мен тя беше щастлива,но за моята добра приятелка се оказа нещастна и много мъчителна.За нейното нещастие аз научих по-късно, на другия ден - на училище,когато учителката каза пред целия ни клас,че Еленка е много болна - лежи в болницата и ще отсъства от занятията дълго време.
Ето какво се беше случило с приятелката ми,след като двете се разделихме в тъмния двор на училището ни.Бързайки в тъмнината,Лена не е могла да види,че пред нея зее отвора на забравена,необезопасена шахта,оставена открита, насред училищен двор.Какво е това?Саботаж ли,умишлено престъпление или нехайно,безотговорно и мързеливо отношение към изпълнение на работата?
Само Бог знае истинската причина за това безобразие,което стана
причина да пострада тежко едно невинно и добро дете.
Падайки в тази открита шахта,Еленка  се е ударила много лошо и си  е счупила и двата крака,като за известно време дори е изгубила съзнание.Когато е дошла на себе си,тя е започнала да вика с все сила,докато накрая я откриват омаломощена и примряла от болка, и ужас.Всичко това научих много по-късно от Елито,когато тя вече оздравя напълно и ми разказа подробно какво се беше случило с нея.
          Никога няма да забравя думите ѝ,при които се просълзявам и днес:"Когато падах в ямата,с болка си помислих за теб и искрено съжалих,че ти казах да си тръгнеш сама,защото,ако беше останала да ме чакаш,може би нямаше да страдам толкова много,а щях да бъда по-спокойна,знаейки,че мога да разчитам на твоята помощ и съдействие,ако присъстваше.Беше ужасно,когато си мислех,че никой няма да ме намери долу сама самичка и ще умра в страшни мъки."
       Добре,че страховете ѝ са били доловени веднага от Бога и Той е намерил подходящия човек наблизо,който да ѝ окаже веднага незабавна помощ.
  Благодаря ти Господи,че си толкова милостив,пазиш ни и ни помагаш,когато сме в беда!
          Слава и благодарност към Бога,во веки веков,амин!
  И сега изтръпвам при мисълта,че на мястото на Еленка,можех да бъда самата аз,защото в непрогледния мрак,зеещата дупка не се виждаше изобщо.Това можеше да се случи на много други минувачи.
Слава на Бога,че нещастния
случай с моята приятелка имаше щастлив край,като тя се възстанови,без лоши здравословни последици и оздравя напълно.Накрая,когато завършвахме школата,бяхме пораснали вече - 14 годишни девойки.Тогава,двете с Елена изнесохме първия си съвместен концерт в Русе.Скъпи спомени,които оживяха като на кинолента в съзнанието ми,благодарение на Божията намеса.Не случайно,Господ точно ми припомня всяка подробност,всеки детайл,като страничен наблюдател и коментатор на събитието,което Той желае да преживея отново,но в  мислите си,като жив спомен,по един неповторим,загадъчен и тайнствен начин.
Искам да изразя тревогата си,че за съжаление и в наши дни,в нашия град, продължават да не се обезопасяват дупки на шахти,като има пострадали,много тежко инвалидизирани хора,следствие на нещастното пропадане в някоя от канализационните шахти.  
До кога ще продължава това безхаберие,което застрашава здравето и дори живота на хората?!
Трябва да се засили контрола на съответните служби!
Сигурна съм,че виновниците за всички нещастни случаи,са наказани отдавна от Божията промисъл,защото освен,че е милостив,Бог е и много справедлив!
Аз Му благодаря,че ме предпази от това зло!
     За други случки от живота си ще разказвам в следващите си публикации от настоящия блог.

Бог,заедно с ангелите
си,
бди над чадата си!

вторник, 7 октомври 2014 г.

Българинът трябва да пожелае благодатта на Христовите добродетели и да ги приложи на дело!


Българският цар Борис,който 
е покръстил българския народ

„Блажен онзи човек,който…се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ.“                           Псалм  1:1-2

Близо половин век българите живяха без светлината на Християнското учение.Това даде много негативно отражение върху възпитанието на три поколения, лишени от благодатта на Господа.И до сега  България изкупува натрупаните грехове,следствие на атеистичното,антихристко възпитание в народните ни училища.Слава Богу,че това вече е история,след като се даде пълна свобода на Християнските мисионери да проповядват Божието слово в нашата страна.България проходи във вярата след настъпилите политически промени от края на 1989 година,като млади и стари започнаха да посещават масово Божиите храмове, кръщавайки се със Святия Дух в името на Спасителя – Исус Христос.За съжаление много от повярвалите християни не са запознати със същността и значението на Христовото учение, и освен запалването на църковните свещи в Божия храм,придружено с кратка молитва,не считат за необходимо да се задълбочават в Христовата вяра,нито да изучават Библията.Някои не я четат изобщо,защото не могат да вникнат и да разберат  нейния смисъл.По тази причина тяхната вяра остава слаба,крехка  и недоразвита,и ако не се подхранва с живителната, духовна храна на Божието слово,може да угасне постепенно, по същия начин,както едно бебе,което не суче мляко и спира да расте,а след време умира.
 Изучаването на Библията изисква не само време,но преди всичко - силно желание и стремеж към Божията правда!В противен случай ще бъдем окачествени от Бога като хладки християни,със закоравели сърца.
Смисълът на Християнството е да промени духовната нагласа на човека,в съзвучие със Сина на Бога и да се отърси от заблудите,подбуждащи първичната,жестока,животинска,греховна човешка природа,която се оприличава на зверското съществувание на земята.Колкото повече се отдалечаваме от унаследеното зверско начало,толкова повече се доближаваме до очовечаването и извисяването на човешкия дух!За пример ни служи Исус Христос и само чрез Неговото ходатайство можем да придобием вечния живот,влизайки в Божието царство.

Младият Исус Христос търпеливо
изучава дърводелството

                 Израстването в Духа е задължително условие за всеки новороден християнин,който приема в сърцето си Божията любов чрез Святия Дух,Който го ръководи във всичките му действия!
  „Затова ако някой е в Христос,той е ново създание;старото премина;ето,всичко стана ново.“ 
2 Коринтяни  5:17
  В това се крие същността на Християнството - с помощта на Господното водителство да се промени грешната,скотска,първобитна, егоистична и зла,човешка природа,като се усъвършенства до такава степен,че да достигне Божия образец – уподобяване във всичко с Неговия син – Исус Христос!„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти.“      Притчи 3:5-6 
Всеки,който се стреми да живее праведен живот,трябва да следва наставленията на Исус Христос,отразени в Новия завет от Святата Библия! 
„…и Той ми каза:Доволно ти е Моята благодат;защото силата Ми в немощ се показва съвършена…“             
2 Коринтяни  12:9 
Така ще придобие постепенно Христовия ум и другите духовни дарби,които са сигурен белег за духовно извисяване и приближаване до Бога.По този белег Господ ще познае своите  си люде.„Според дарбата,която всеки е приел,служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат.“       1 Петрово  4:10
 „Един на друг си носете теготите…“        
Галатяни 6:2
  „Защото сме Негово творение,създадени в Христос  Исус  за добри дела…“ 
 Ефесяни  2:1
А освирепелите,
озлобени,жестоки и вредни хора не са достойни да носят името на Бога,защото са се отделили от Него по свой свободен избор и така доброволно са се предали на властта на дявола или звяра,който владее тяхната душа.
Не може да искаме Бог да ни прощава греховете,които са в резултат на нашето непослушание на Неговата воля,защото това зависи единствено от нашето желание да Му се подчиняваме!Колкото и да ни прощава Бог греховете ние ще тъпчем на едно място,като доказваме,че старите недостатъци,и грешки са ни победили,и ни владеят,като си оставаме същите грешни хора от преди новорождението си,подвластни на злото на сатаната,неосъзнаващи истината.Такива хора си мислят,че ще излъжат Бога,но в действителност лъжат сами себе си,оставайки си слуги на звяра.Те за съжаление принасят горчиви,лоши плодове и се радват,когато причиняват вреди,сълзи и страдания на своите ближни,вместо да ги зарадват,успокоят, насърчат или да им помогнат с каквото могат.За това Библията ни казва:
"...Което излиза от човека, то осквернява човека.
Защото отвътре, от сърцето на човеците,излизат зли помисли,
блудства,кражби,убийства,
прелюбодейство,користолюбие, 
нечестие,коварство,
сладострастие, лукаво око, 
хулене, гордост, безумство.
Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека."
             Марко 7:20-23
Нежеланието да се помага за добро,спасително дело говори за липса на близост,на съпричастност с Исус Христос.Наблюдавала съм  много новопокръстени християни в България,които демонстрират старите си,лоши черти на характера си,гордеейки се с тях.Явно те все още не осъзнават,че трябва да се разделят с грешните си,предишни слабости и да не ги повтарят повече.Мога да приведа много примери от живота на тия заблудени хора,които демонстрират старите„достойнства”като:
самовлюбеност,надменност,суетност,
обсебваща властност,груба арогантност и агресия,понякога с физическа саморазправа,злорадство, и желание всячески да вредят на хората,
като пречат на Божията истина да възтържествува,сипейки унизителни обиди,хули,лъжи,и клевети.
Тяхната омраза към ближните  прозира навсякъде в поведението им.Например,когато използват чуждия труд за лично обогатяване,като се позовават на Божието име,служейки си с измама при постоянния,/незаплатен/труд в църквата или при принудителното дарение на недвижим имот,пари и други материални придобивки;заграбване за лично ползване на парични помощи,изпратени от Евро-съюза, и от други,чуждестранни, партньорски църкви,като дарение за безработните,бедни българи,с което ги обричат на мизерия и гладна смърт.
Към такива алчни и безсърдечни богаташи,Христос е безкомпромисен:
"Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идват върху вас.Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци.Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелствува против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни.Ето, заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите.Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане.Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи."
Яков 5:1-6
Всички тия хора нямат нищо общо с Божията милост и Христовата любов.Техните думи и дела са в разрез с посланията на Христовото учение,и църквата.Наглост е тяхното лицемерно присъствие в Божиите храмове,а още по-лошо е когато такива хора са отци или пастори,вълци-грабители в овча кожа.Какъв нагледен пример ще прибавят те към своите проповеди?!А последствията са ясни - отдалечаване от Господа и Неговата правда.Да не бъде!Дано българинът да осъзнае необходимостта от доближаването му до Христовите добродетели,което ще извиси моралния му облик и ще привлече благословението на Бога за нашата прекрасна страна - България!
 „И така,всяко нещо,което желаете да правят  човеците на вас,така и вие правете на тях…“
Матей  7:12
 „Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас.“        Яков  4:8
 „И всичко,което поискате в молитва,като вярвате,ще получите.“       
Матей 21:22
 „Така също и Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим,както трябва;но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания…“         Римляни 8:26
 „Господ ще извърши това,което е потребно за мен.“   
Псалм 138:8


Източно-православен български
Божий храм