Translate

сряда, 29 октомври 2014 г.

Господ пази верните християни!

В моя живот съм имала много необикновени ситуации,в които Исус Христос се е намесвал по своя чудесен начин,за да ми помогне да запазя здравето и живота си невредими.Сещам се за много такива интересни случки и ще споделя някои от тях,като свидетелства от Господа.Ще започна с разказа си:

 НЕЩАСТЕН СЛУЧАЙ

        Още от невръстна детска възраст започнах да уча пиано и солфеж към детската музикална школа,която ме насърчаваше като изключително надарено музикално дете.Аз обаче си оставах срамежлива и дори много свита,кротка,послушна, и много дисциплинирана.Между другото искам да вметна,че и до днес запазих това притеснение от детските си години,и когато ме хвалят или награждават,аз се смалявам, и виновно навеждам глава надолу,защото за мен това не е от голямо значение.Зная,че славата принадлежи единствено на Бога!Удовлетворена  и истински щастлива съм,когато Му служа,изпълнявайки Неговата воля!
        Но нека да продължа с историята,която се случи с мен,когато бях на осем години.Една привечер се прибирах заедно с приятелката си Еленка,моя връстница,цигуларка,с която бяхме в една група по солфеж.С нея живеехме в една махала и редовно се прибирахме заедно след музикалните уроци в школата.До тук няма нищо необикновено.Искам да отбележа,че Елито ми допадаше много със своя благ и мил характер.Тя ми беше близка по светоусещане и темперамент,и не помня някога да сме се препирали с нея за нещо.Беше много добро и кротко момиченце,с което се разбирахме чудесно, и докато вървяхме към дома,обичахме да си говорим за много неща,а тя беше изключително интересен събеседник,когото уважавах и слушах с внимание винаги.И така, както обикновено двете с Елито излязохме от осветената сграда на Музикалното Училище навън,на двора,където беше се свечерило и тъй като нямаше изкуствено осветление там, се ориентирахме по светлината ,която идваше от вътре.Донякъде 
тази отразена светлина ни спасяваше от пълния мрак наоколо,но с отдалечаването ни от нея ставаше все по-тъмно и непрогледно.Точно тази тъмнина стана причина за нещастния случай,който сполетя моята спътничка.Бяхме навлезли в мрачната зона на двора,когато Елито изведнъж се сети ,че си е забравила учебника по солфеж под чина и ми каза,че ще се върне веднага обратно
в сградата да си го прибере.За да не се разкарвам и аз в мрака,тя ми предложи  да продължа пътя си към дома сама тази вечер.Аз с неохота се съгласих,защото за пръв път се случваше такова нещо,но от уважение към нея,приех да се подчиня на нейното желание,като си мислех колко е студено и неприятно времето навън,в контраст с отоплената отвътре сграда на Музикалното Училище.Това засили още повече желанието ми да се прибера по-бързо у дома.
По живо и по здраво се завърнах тази мразовита вечер.Благодарение на Божията помощ за мен тя беше щастлива,но за моята добра приятелка се оказа нещастна и много мъчителна.За нейното нещастие аз научих по-късно, на другия ден - на училище,когато учителката каза пред целия ни клас,че Еленка е много болна - лежи в болницата и ще отсъства от занятията дълго време.
Ето какво се беше случило с приятелката ми,след като двете се разделихме в тъмния двор на училището ни.Бързайки в тъмнината,Лена не е могла да види,че пред нея зее отвора на забравена,необезопасена шахта,оставена открита, насред училищен двор.Какво е това?Саботаж ли,умишлено престъпление или нехайно,безотговорно и мързеливо отношение към изпълнение на работата?
Само Бог знае истинската причина за това безобразие,което стана
причина да пострада тежко едно невинно и добро дете.
Падайки в тази открита шахта,Еленка  се е ударила много лошо и си  е счупила и двата крака,като за известно време дори е изгубила съзнание.Когато е дошла на себе си,тя е започнала да вика с все сила,докато накрая я откриват омаломощена и примряла от болка, и ужас.Всичко това научих много по-късно от Елито,когато тя вече оздравя напълно и ми разказа подробно какво се беше случило с нея.
          Никога няма да забравя думите ѝ,при които се просълзявам и днес:"Когато падах в ямата,с болка си помислих за теб и искрено съжалих,че ти казах да си тръгнеш сама,защото,ако беше останала да ме чакаш,може би нямаше да страдам толкова много,а щях да бъда по-спокойна,знаейки,че мога да разчитам на твоята помощ и съдействие,ако присъстваше.Беше ужасно,когато си мислех,че никой няма да ме намери долу сама самичка и ще умра в страшни мъки."
       Добре,че страховете ѝ са били доловени веднага от Бога и Той е намерил подходящия човек наблизо,който да ѝ окаже веднага незабавна помощ.
  Благодаря ти Господи,че си толкова милостив,пазиш ни и ни помагаш,когато сме в беда!
          Слава и благодарност към Бога,во веки веков,амин!
  И сега изтръпвам при мисълта,че на мястото на Еленка,можех да бъда самата аз,защото в непрогледния мрак,зеещата дупка не се виждаше изобщо.Това можеше да се случи на много други минувачи.
Слава на Бога,че нещастния
случай с моята приятелка имаше щастлив край,като тя се възстанови,без лоши здравословни последици и оздравя напълно.Накрая,когато завършвахме школата,бяхме пораснали вече - 14 годишни девойки.Тогава,двете с Елена изнесохме първия си съвместен концерт в Русе.Скъпи спомени,които оживяха като на кинолента в съзнанието ми,благодарение на Божията намеса.Не случайно,Господ точно ми припомня всяка подробност,всеки детайл,като страничен наблюдател и коментатор на събитието,което Той желае да преживея отново,но в  мислите си,като жив спомен,по един неповторим,загадъчен и тайнствен начин.
Искам да изразя тревогата си,че за съжаление и в наши дни,в нашия град, продължават да не се обезопасяват дупки на шахти,като има пострадали,много тежко инвалидизирани хора,следствие на нещастното пропадане в някоя от канализационните шахти.  
До кога ще продължава това безхаберие,което застрашава здравето и дори живота на хората?!
Трябва да се засили контрола на съответните служби!
Сигурна съм,че виновниците за всички нещастни случаи,са наказани отдавна от Божията промисъл,защото освен,че е милостив,Бог е и много справедлив!
Аз Му благодаря,че ме предпази от това зло!
     За други случки от живота си ще разказвам в следващите си публикации от настоящия блог.

Бог,заедно с ангелите
си,
бди над чадата си!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.