В моя живот съм имала много необикновени ситуации,в които Исус Христос се е намесвал по своя чудесен начин,за да ми помогне да запазя здравето и живота си невредими.Сещам се за много такива интересни случки и ще споделя някои от тях,като свидетелства от Господа.Ще започна с разказа си:
НЕЩАСТЕН СЛУЧАЙ
Още от невръстна детска възраст започнах да уча пиано и солфеж към детската музикална школа,която ме насърчаваше като изключително надарено музикално дете.Аз обаче си оставах срамежлива и дори много свита,кротка,послушна, и много дисциплинирана.Между другото искам да вметна,че и до днес запазих това притеснение от детските си години,и когато ме хвалят или награждават,аз се смалявам, и виновно навеждам глава надолу,защото за мен това не е от голямо значение.Зная,че славата принадлежи единствено на Бога!Удовлетворена и истински щастлива съм,когато Му служа,изпълнявайки Неговата воля!
Но нека да продължа с историята,която се случи с мен,когато бях на осем години.Една привечер се прибирах заедно с приятелката си Еленка,моя връстница,цигуларка,с която бяхме в една група по солфеж.С нея живеехме в една махала и редовно се прибирахме заедно след музикалните уроци в школата.До тук няма нищо необикновено.Искам да отбележа,че Елито ми допадаше много със своя благ и мил характер.Тя ми беше близка по светоусещане и темперамент,и не помня някога да сме се препирали с нея за нещо.Беше много добро и кротко момиченце,с което се разбирахме чудесно, и докато вървяхме към дома,обичахме да си говорим за много неща,а тя беше изключително интересен събеседник,когото уважавах и слушах с внимание винаги.И така, както обикновено двете с Елито излязохме от осветената сграда на Музикалното Училище навън,на двора,където беше се свечерило и тъй като нямаше изкуствено осветление там, се ориентирахме по светлината ,която идваше от вътре.Донякъде
тази отразена светлина ни спасяваше от пълния мрак наоколо,но с отдалечаването ни от нея ставаше все по-тъмно и непрогледно.Точно тази тъмнина стана причина за нещастния случай,който сполетя моята спътничка.Бяхме навлезли в мрачната зона на двора,когато Елито изведнъж се сети ,че си е забравила учебника по солфеж под чина и ми каза,че ще се върне веднага обратно
в сградата да си го прибере.За да не се разкарвам и аз в мрака,тя ми предложи да продължа пътя си към дома сама тази вечер.Аз с неохота се съгласих,защото за пръв път се случваше такова нещо,но от уважение към нея,приех да се подчиня на нейното желание,като си мислех колко е студено и неприятно времето навън,в контраст с отоплената отвътре сграда на Музикалното Училище.Това засили още повече желанието ми да се прибера по-бързо у дома.
По живо и по здраво се завърнах тази мразовита вечер.Благодарение на Божията помощ за мен тя беше щастлива,но за моята добра приятелка се оказа нещастна и много мъчителна.За нейното нещастие аз научих по-късно, на другия ден - на училище,когато учителката каза пред целия ни клас,че Еленка е много болна - лежи в болницата и ще отсъства от занятията дълго време.
Ето какво се беше случило с приятелката ми,след като двете се разделихме в тъмния двор на училището ни.Бързайки в тъмнината,Лена не е могла да види,че пред нея зее отвора на забравена,необезопасена шахта,оставена открита, насред училищен двор.Какво е това?Саботаж ли,умишлено престъпление или нехайно,безотговорно и мързеливо отношение към изпълнение на работата?
Само Бог знае истинската причина за това безобразие,което стана
Ето какво се беше случило с приятелката ми,след като двете се разделихме в тъмния двор на училището ни.Бързайки в тъмнината,Лена не е могла да види,че пред нея зее отвора на забравена,необезопасена шахта,оставена открита, насред училищен двор.Какво е това?Саботаж ли,умишлено престъпление или нехайно,безотговорно и мързеливо отношение към изпълнение на работата?
Само Бог знае истинската причина за това безобразие,което стана
причина да пострада тежко едно невинно и добро дете.
Падайки в тази открита шахта,Еленка се е ударила много лошо и си е счупила и двата крака,като за известно време дори е изгубила съзнание.Когато е дошла на себе си,тя е започнала да вика с все сила,докато накрая я откриват омаломощена и примряла от болка, и ужас.Всичко това научих много по-късно от Елито,когато тя вече оздравя напълно и ми разказа подробно какво се беше случило с нея.
Падайки в тази открита шахта,Еленка се е ударила много лошо и си е счупила и двата крака,като за известно време дори е изгубила съзнание.Когато е дошла на себе си,тя е започнала да вика с все сила,докато накрая я откриват омаломощена и примряла от болка, и ужас.Всичко това научих много по-късно от Елито,когато тя вече оздравя напълно и ми разказа подробно какво се беше случило с нея.
Никога няма да забравя думите ѝ,при които се просълзявам и днес:"Когато падах в ямата,с болка си помислих за теб и искрено съжалих,че ти казах да си тръгнеш сама,защото,ако беше останала да ме чакаш,може би нямаше да страдам толкова много,а щях да бъда по-спокойна,знаейки,че мога да разчитам на твоята помощ и съдействие,ако присъстваше.Беше ужасно,когато си мислех,че никой няма да ме намери долу сама самичка и ще умра в страшни мъки."
Добре,че страховете ѝ са били доловени веднага от Бога и Той е намерил подходящия човек наблизо,който да ѝ окаже веднага незабавна помощ.
Благодаря ти Господи,че си толкова милостив,пазиш ни и ни помагаш,когато сме в беда!
Слава и благодарност към Бога,во веки веков,амин!
И сега изтръпвам при мисълта,че на мястото на Еленка,можех да бъда самата аз,защото в непрогледния мрак,зеещата дупка не се виждаше изобщо.Това можеше да се случи на много други минувачи.
Слава на Бога,че нещастния
Слава на Бога,че нещастния
случай с моята приятелка имаше щастлив край,като тя се възстанови,без лоши здравословни последици и оздравя напълно.Накрая,когато завършвахме школата,бяхме пораснали вече - 14 годишни девойки.Тогава,двете с Елена изнесохме първия си съвместен концерт в Русе.Скъпи спомени,които оживяха като на кинолента в съзнанието ми,благодарение на Божията намеса.Не случайно,Господ точно ми припомня всяка подробност,всеки детайл,като страничен наблюдател и коментатор на събитието,което Той желае да преживея отново,но в мислите си,като жив спомен,по един неповторим,загадъчен и тайнствен начин.
Искам да изразя тревогата си,че за съжаление и в наши дни,в нашия град, продължават да не се обезопасяват дупки на шахти,като има пострадали,много тежко инвалидизирани хора,следствие на нещастното пропадане в някоя от канализационните шахти.
Искам да изразя тревогата си,че за съжаление и в наши дни,в нашия град, продължават да не се обезопасяват дупки на шахти,като има пострадали,много тежко инвалидизирани хора,следствие на нещастното пропадане в някоя от канализационните шахти.
До кога ще продължава това безхаберие,което застрашава здравето и дори живота на хората?!
Трябва да се засили контрола на съответните служби!
Трябва да се засили контрола на съответните служби!
Сигурна съм,че виновниците за всички нещастни случаи,са наказани отдавна от Божията промисъл,защото освен,че е милостив,Бог е и много справедлив!
Аз Му благодаря,че ме предпази от това зло!
Аз Му благодаря,че ме предпази от това зло!
За други случки от живота си ще разказвам в следващите си публикации от настоящия блог.
Бог,заедно с ангелите си,бди над чадата си! |
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.